РИЛА


Рила планина, с нейния назъбен, алпийски вид се състои от върхове, хребети, дълбоки урви и много кристално чисти езера и потоци. Името идва от древна тракийска дума значеща "богат на вода". Това име е подходящо, тъй като Рила е главен вододаен раьон на Балканския полуостров с две от най - големите реки в раьона тръгващи от тук, Места и Марица, както и много от големите притоци на Струма.
Рила се простира на 83 км. от изток на запад и на 52 км. от север на юг. Обхваща общо 2629 кв. километра, средната височина е почти 1490 м. надморска височина и има 140 върха издигащи се над 2000 м. Най - високият планински връх на Балканския полуостров е в Рила, вр. Мусала (2925 м.), който е с 8 м. по - висок от гръцкия вр. Митикас в планината Олимп. Около 80% от годишните валежи на вр. Мусала падат като сняг, оставащ приблизително 250 дни в годината.
Рила е разделена от Пирин с прохода Предел (1142 м.) на юг, седловината Аврамово (1295 м.) я разделя от Родопите на изток, а на запад граничи с река Струма.
Рила има четири отделни раьона. Най - голямата част е източна Рила (35% от общата площ) със средна височина от 1620 м. надморска височина и 53 върха надвишаващи 2000 м., включително вр. Мусала. Югозападна Рила (30%) има най - ниска средна височина от 1035 м., с 24 върха надвишаващи 2000 м. и най - висока точка Ангелов Връх с 2643 м. надморска вис. Северозападна Рила (25%) има средна височина от 1555 м., с 34 върха над 2000 м. и най - висок връх Голям Купен - 2731 м. Най - малката част е Централна Рила (10%), която има най - висока средна височина от 2077 м., и има 29 върха над 2000 м., като най - висок е връх Черна поляна на 2716 м.