ПИРИН
 Името на планината Пирин идва
от Перун, Славянският бог на гръмотевиците, който според легендата живее
на връх Вихрен (2914 м.), само на 7 км. от Баня и най - високият връх в
Пирин. Пирин е най - дивата и скалиста българска планина, а северната част
има наистина алпийски вид с остри, назъбени върхове и хребети, много циркуси
и долини оформени през ледниковия период. Пирин е разположен в югозападната
част на България, обхваща 2585 квадратни километра, и се простира на 80
километра на югоизток. Средната височина е 1033 м., но има невероятните
60 величествени върха, всеки от които се издига над 2500 м. и три издигащи
се над 2900 м. надморска височина. Пирин се разделя от Рила чрез прохода
Предел (1142 м.) на север, седловината Парил (1170 м.) разделя Пирин от
Славянка на юг, на запад и на изток граничи с долините на река Струма и
река Места.
Пирин има три зони, като северната е най - голяма съставлявайки 75% от общата
площ на планината и се простира на повече от половината й дължина. Всички
високи върхове са разположени в тази част, включително вр. Вихрен, вторият
по височина връх в България. Южната зона (19%), разположена между седловините
Попови ливади и Парил, е най - ниската част на Пирин с най - висок връх
Свещник 1973 м. Централната зона (6%) е най - малка и е между седловините
Тодорова Поляна и Попови ливади с най - висока точка вр. Орелек (2099 м.).
Разпръснати из Пирин има 150 планински езера и многобройни планински потоци.
|
