Планинският климат & флора:


РИЛА
Широката Рила планина е под влиянието на умерено континентален и трансконтинентален климат. Като цяло средната годишна температура е умерена, въпреки че вр. Мусала е най - студеното място в България. В най - високите части през лятото температурите достигат едва няколко градуса над нулата. Климатът позволява развитието на много богата и разнообразна флора с растения типични за Централна Европа, Средиземноморските раьони и Балканите. Няколко редки, ендемични вида растящи в Рила.
В ниските части на Рила растат предимно Габър (Carpinus betulus) и Дъб (Quercus petraea), а по долината на р. Струма Унгарски Дъб (Q. frainetto ), Ориенталски Габър (Carpinus orientalis), Турски Дъб (Q. cerris) и Бял Дъб (Q. pubescens). На 1300 до 1600 м. Бук (Fagus sylvatica), на много места смесен с Трепетлика (Populus tremula), Бреза (Betula pendula) и Бяла Ела (Abies alba) е доминиращата растителност. Иглолистни гори от Бор (P. peuce), Норвежки Смърч (Picea abies), и Шотландски Бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 м., а над 2000 м. субалпийската зона е съставена от пасища и каменисти ливади приютяващи цветя като Алпийска Камбанка (Campanula alpina), Планинско омайниче (Dryas octopetala), Пролетна Съсънка (Pulsatilla vernalis) и Иглика.
РОДОПИ
Западните Родопи имат преходен континентален климат, а Източните Родопи изразен Средиземноморски климат. Януари и Февруари са най - студените, а Юли и Август най - топлите месеци. Най - много валежи падат през Май и Юни в западните части, докато това става през Декември в Източните части, въпреки че тази част претърпява кратки и силни летни бури.
Ниските части на Родопите имат типични средиземноморски гори от Унгарски Дъб (Quarks frighten) и Бял Дъб (Q. pubescent), а над 1000 м. Бук (Fagus sylvatica) и на много места Трепетлика (Populus tremula), Бреза (Betula pendula) и Ела (Abies alba). Над тях иглолистните гори са съставени главно от Смърч (Picea abies) и Бор (Pinus sylvestris) и високо над тях са тучните ливади богати на Централно Европейски, Средиземноморски и Балкански видове.
ПИРИН
Пирин е под влиянието на Средиземноморски въздушни маси за разлика от повечето български планини. Тяхната голяма надморска височина, една трета е над 1600 м., има значително влияние върху климатичните условия в планината. Надморската височина и географското положение влияят на годишните валежи, например годишните валежи на връх Вихрен са двойно по - големи от околните долини. Повечето от зимните валежи падат като сняг, който остава в планините за 5 до 8 месеца с най - обилен снеговалеж през Февруари и Март осигурявайки най - добри условия за зимни спортове. Ноември и Декември обикновено са най - мокрите месеци докато Август и Септември обикновено са най - сухите. Периферните части на Пирин са значително по - топли от централните като най - топли са Юли и Август. Видимостта обикновено е идеална през лятото и есента, но през зимата и ранна пролет тъмни облаци често покриват планинските върхове.

Като резултат от географското положение, геологията и особеностите на климата Пирин има раэнообразна смес от Централно Европейски, Алпийски и Средиземноморски растителни видове. Ниските долинни гори са съставени предимно от Габър (Caryinus betulus) и Дъб (Quercus petraea), а в югозападните части горите са предимно от Унгарски Дъб (Q. frainetto), Ориенталски Габър (C. orientalis), Турски Дъб (Q. cerris), и на места Кестен (Castanea sativa). Между 1400 и 1800 м. горите са предимно смес от Бук (Fagus sylvatica) и Ела (Abies alba); между 1800 и 2000 м. иглолистните гори са съставени от Бор (P. peuce), Норвежки смърч (Picea abies), и Шотландски Бор (Pinus sylvestris), а над 2000 м. горите са заменени първо от Борове джуджета (P. mugo) и Сибирска Хвойна (Juniperus sibirica), а после субалппийските и алпииски ливади приютяват много редки или ендемични видове, включително цветя като Алпийска Камбанка (Campanula alpina), Иглика (Primula minima), Планинско Омайниче (Dryas octopetala), и пролетна Тинтява (Gentiana verna).